През V век на Британските острови нахлуват германските племена англи, сакси и юти. Започва англосаксонското

През V век на Британските острови нахлуват немските племена англи, сакси и юти. Започва англосаксонското завладяване на Англия. Нашествениците преодоляват съпротивата на локалните келтски племена – бритите, и основават през VІІ век така наречен „ Седем кралства “ или Хептархия: Уесекс, Есекс, Съсекс, Кент, Източна Англия, Нортумбрия и Мерсия. След като изтласкали романизираните брити, германците почнали да откриват нов ред в своя „ нов дом “.

Тези така наречен „ тъмни епохи “ изобщо не са „ тъмни “, тъй като тогава стартира християнизирането на нова Британия: непокътнати са задоволително летописи, по които може да се възстановят събитията от тази ера. Поетичният епос също ни дава сведения за обществения и нравствен свят на тогавашните хора, както и за прочувствената атмосфера, в която са живеели; изключително поемата „ Беоулф “.

На първо място завоевателите донесли на Британските острови немската съседска община – марка. Техните огромни селища в Англия нормално се състоели от около 100 двора. Всеки двор включвал от 2 до 10 къщи, като площта на всяка била 40-60 квадратни метра. Покривът на правоъгълната къща, обичайната за преселниците от континенталната част на Европа, се поддържал от дървени стълбове.

Англите, саксите и ютите, сходно на всички германци, усвоявали завзетите земи, като издигали имения с ограда от заострени колове – палисада. До всяка къща имало стопански постройки: конюшни и кошари за добитъка, хранилища, навеси и понякога работилници.

Въпросът за разпределението на земята се решавал от краля (rex). Членовете на общността, родовите старейшини, дружинниците и елементарните воини получавали своите имоти „ хайди “ (един хайд бил еднакъв приблизително на 48-50 хектара).

Трябва да се каже, че купата „ крал “ за ранносредновековна Англия е доста условна. Това бил най-успелият, доблестен и богат боец от племето, който живеел в по-просторно имение от всички останали; което, обаче, очевидно не достигало за кралската купа, както я разбираме през днешния ден.

Свободен селяндур (кърл) получавал хайд, само че това не било просто настрана парче земя, а няколко линии, разпръснати в полето. За да се изорат такива земи, били нужни най-малко двойка волове и тежък плуг. Ливадите, водите и горите били общи.

Трябва да се означи, че до VІІІ век земята се разпределяла почти поравно. Всеки фамилен старейшина – „ ърл “, имал имение от 40 хайда. Кралските дружинници получавали имения от поне 5 хайда. На въпроса за земята се обръщало огромно внимание, тъй като още от римско време Британските острови били известни със своята плодородна почва. Затова тук селското стопанство било мощно развито.

Най-разпространената земеделска просвета в ранносредновековна Англия бил ечемикът. Отглеждали също овес, пшеница и ръж; леща, грах, круши и ябълки. В някои случаи отглеждането на животни било по-изгодно, тъй като биковете и кравите, както и свинете и овцете, били относително евтини. Имало всички удобни условия добитъкът умерено и в големи количества да пасе по просторните британски ливади. Към ІХ век една овца коствала почти пет грама сребро. Конете, обаче, били скъпо наслаждение за англосаксонското семейство.

Всички значими въпроси от живота на общността били решавани на общоселско заседание под председателството на старейшина. Окръгът, който обединявал няколко общини, провеждал по-голямо заседание с участието на дванадесет от най-богатите и уважавани членове на общността – танове.

Свободните сакси били не само орачи и скотовъди, но и военно опълчение, наричано „ фирд “. Във всяко семейство имало оръжие: главата на фамилията постоянно членувал във фирда. По създание, това била многочислена армия, която можела да заплаши не само врага, но и самата кралска тайфа. По този метод елементарните членове на общността били един от най-важните съставни елементи на обществото в ранносредновековна Англия. Те се обличали напълно просто: панталони, туника, куртка или покривало.

Варварските сборници закони, наричани „ правди “, и ранносредновековният епос ни дават подробна картина на нравите и обичаите в Англия от онази ера. Германското общество живеело в изискванията на непрекъсната война: кралят (главният воин) водел дружината си в битките, решавал значими въпроси на народни събрания, раздавал правораздаване. Като следвали образеца на Карл Велики, в Англия се появили „ елдормени “ (аналог на графовете), които извършвали действия от името на краля. Този ред занапред щял да се развива и усъвършенства епохи наред. Ако обаче обърнем внимание на законовите монументи на англосаксите, ще забележим забавни характерности. Това са Законите на Етелберт (около 600 г.), Законите на Алфред Велики (около 893 г.) и Законите на Ателстан (925-939 г.).

Освен нормите на нормалното право и глобите за кръвно възмездие, законите на Етелберт слагат на първо място наказанието за посегателство върху църковната благосъстоятелност. 12-кратният размер на санкцията за кражба на материални активи от черква бил много сурова мярка, изключително за новопокръстените немски племена; само че очевидно с хора, преди малко излезли от положение на дивачество, не можело иначе. Пак добре, че не бивали наказвани със смърт…

Глоби за кръвно възмездие има и в юридическите монументи от X век: мигрантите-викинги от Скандинавия, които непрекъснато нахлували в Англия, също се нуждаели от постоянна и строга интеграция. Но дългата история на обществените спорове сред „ кърловете “ и „ ърловете “ (обикновените хора и знатните) и тяхната диференциация (в кралствата имало няколко категории полусвободни и роби) принуждавала кралете да постановат строги ограничавания на кръвното възмездие, което било всекидневно в тогавашното близко минало.

Като цяло Англия до началото на норманското завладяване (1066 г.) прекосявала през стадия на образуване на феодални връзки – и основното разделяне в обществото било сред свободни и несвободни.

В пълна степен кралската власт и ред се оформят в Англия към началото на X век. Постепенната концентрация стартира при Алфред Велики (849-899). Именно той почнал да се назовава „ крал на Англия “ – страна, чието единство тогава към момента било прекомерно условно.

–